Първи март, наричан най-често Баба Марта заема важно място в народния празничен календар. Честите промени на времето през този месец, който е решаващ за израстването на покълнатите посеви и бъдещата реколта са в основата на народните предания и легенди за Баба Марта, която е ту сърдита- ту весела щото голям и малък сечко /януари и февруари/ й изпили виното.Като разбрала, тя се ядосала и разфучала.навсякъде станало сняг и лед.Ама по едно време се сетила, че те братята са го изпили и са засмяла.Затуй са мени времето.
Всеобща е практиката на първи Март да се връзват мартеници за здраве.Вечерта срещу празника или рано сутринта най-възрастната жена в семейството прави мартеници.те се връзват на дясната ръчичка на децата, плитките на момите, рогцата на агънцата, козленцата, теленцата , по стопанските постройки, по дърветата. Когато през месеца за пръв път се види щъркел, мартеницата се сваля, която се закача на трендафил или на плодно дърво, но най-често я слагат под камък и след 3, 9 или 40 дни се гледа какви животинки има под него.Ако под камъка има мравки, означава ще се плодят овцете и ще има много агънца.
Сега е останал обичаят да се правят и връзват мартеници от усукан бял и червен конец, както и вярването, че който носи мартеница, ще е здрав през цялата година,.Запазена и практиката да се изнася червен плат или дреха за хубаво време и добра реколта през годината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар